Доц. Михаил Околийски: За добър секс са нужни съспенс, изненада и разнообразие

Последна промяна на 14 февруари 2020 в 08:30 10545 0

Снимка Личен архив

В Деня на любовта и виното потърсихме експертно мнение по сексуалните дела. Как да направим празника незабравим за сетивата си коментираме с доц. Михаил Околийски, доктор по сексология от Хумболтовия университет в Берлин, който твърди, че сексът е фина игра, която се учи цял живот. 

Романтици ли сме ние, българите, в сексуалните си контакти или прагматици?

Трудно ми е да генерализирам за всички българи, защото има и романтици, и прагматици. Смятам, че повечето хора са водени от емоциите си и трудно успяват да осъществят рационални, добри практики и послания как да оптимизират сексуалния си живот, как да се предпазват от сексуално преносими болести. Това се вижда от доста негативната статистика за разпространението на сексуално преносими болести, например сифилис, където сме на едно от първите места в света, както и по отношение на нежеланите бременности, където също сме сред първенците в Европа. Това означава, че се случват нерационални неща, защото надали някой планира да си създаде подобен проблем. Показва и липсата на сексуална култура, нужна за изграждането на една пълноценна връзка.

Все още ли говорим за ниска сексуална култура при толкова информация по темата? Или това по-скоро се отнася за малцинствата?

Не се отнася за малцинствата. Отнася се за българите като цяло. Може да се говори за ниска сексуална култура. Причината според мен е в доста ограбената възможност за събиране на информация и правене на избор от времето на социализма, защото това беше тема табу. Освен „Мъжът и жената“ интимно, като книга, която се въртеше между хората, нямаше откъде да се образова човек.

Не беше лоша книга за времето си...

Да, беше хубава книга, доста адекватна за онези години. Това беше като че ли единственият източник на някаква по-обективна информация. След падането на Стената и идването на демокрацията, българите бяха залети от информационен поток, който почти ги удави. Никой не знаеше кое истински работи, кое е смислено, кое е лъжа. Беше пропусната огромната възможност за въвеждане на здравното обучение в училищата, за да се създаде истински обективно знание и компетентност в сферата на сексуалността, не само на принципа „опит-грешка“. Защото то включва в себе си и сексуалното образование. Никъде и по никакъв повод това не се случи системно през тези години.

Сега къде сме като сексуално поведение и практики?

Не е правено репрезентативно изследване на сексуалното поведение в България. Това е много голям пропуск. Защото би показало в детайли сексуалния живот на българите. Можем само да гадаем на базата на личен или клиничен опит, както е при мен. Аз не смятам, че българите са кой знае колко различни от другите европейци. Но отново казвам, че липсва сексуалната култура, за да може мъжът да знае разликите в протичането на сексуалните фази при жената, за да може да я задоволи. Има наблюдения, че в България жените, поради патриархалната култура или поради някакво криворазбрано неудобство, не могат да заявят своите потребности и много по-рядко стигат до оргазъм от жените в западноевропейските страни. Освен това, поради липса на ясно разбиране на границите на сексуалността, всичко се случва много спонтанно, много често има извънбрачни връзки, които водят до разпад на семейства. Не че и на Запад го няма, но там липсва тази стихия на сексуалността, която заплашва да залее както младия, така и един човек на средна или в криза на средната възраст. Проблемите не се вербализират в двойката, за секс не се говори и се случва спонтанно мъжът или жената да започнат паралелна връзка на работното си място например, която да доведе до разкриване и с това до разпада на титулярната връзка.

Както разбирам, проблемът ни е, че ние не казваме какво харесваме в секса, какво би ни доставило удоволствие и заради тази вътрешна цензура, нещата в двойката в един момент се разпадат?

Точно така.

А има ли сексуално несъвместими двойки?

Много хубав въпрос. Това трябва да се експериментира на практика. Докъде една двойка е съвместима. Всеки трябва да може да сподели потребностите си. Много често се смята, че една двойка е несъвместима поради лошата сексуална комуникация, поради срам, неудобство. Понякога дори може да има някакви религиозни причини да не можеш да говориш свободно за това какво искаш, защото смяташ, че това не е приемливо и да не можеш да стигнеш до промяна, която да ти донесе удовлетворение. Смятам, че човек трябва да има разбирането за надграждането на сексуалния живот, а не че той се случва спонтанно и само когато двамата са в специално настроение. Сексът трябва да се случва по не непременно скучен и планиран начин, но редовно, с яснота от какво има нужда партньорът. Включването на разнообразие - не само в спалнята, на специални места, да се пътува - много често е решение.

Значи и върху сексуалната връзка трябва да се работи, както върху емоционалната?

Да. Това, което не само в сферата на сексуалността, а и в много други сфери, образователни и професионални, важи е, че трябва да се учи непрекъснато. Човек, завършвайки университет, не спира да се образова. Същото е и в човешките отношения. Би трябвало да можеш да отвориш съзнанието си за нови неща, да работиш върху себе си, да надграждаш, да се обучаваш, за да можеш да постигаш все по-ефективно индивидуално функциониране. Защото, ако ти не искаш да се промениш, а партньорът ти иска, това може да доведе до конфликт, който да ви раздели след време.

От друга страна, всеки има право да заяви собствените си граници – да каже – „аз не мога да премина тази граница“. Ако партньорът иска например да има сексуални отношения с трети човек и това е неприемливо за другия, може да бъде основателна причина за раздяла. Ако има други варианти, тогава нещата могат да функционират по много добър начин. У нас много често мъжът има лидерската роля. Казва: „На мен са ми позволени някои неща, които на теб не са“ – дребни флиртове или излизане с приятели. Това е патриархалното ни начало. Равноправието между мъжа и жената предполага това, което е позволено на единия, да е позволено и на другия. Иначе би се създал разрив във връзката. Тук също имаме да вървим един много дълъг път.

Когато съм работил с тийнейджъри в различни училища, винаги съм подчертавал важността на това младият човек, и особено младото момиче, защото то наистина е по-онеправдано, да може да има претенции, да заявява потребности, да се съобразяват с него във връзката. Така започва успехът в личния живот на младия човек. Ще ви дам един пример – работил съм с момиче на 16 години, доста добре интегрирано в средата си, но което не е готово да започне сексуалния си живот. Има различни момчета, с които се запознава, които парадоксално или не, още в началото на връзката искат секс. Момичето, въпреки че е влюбено в някои от тях, казва „аз не съм готова“ и те късат с него. Макар че страда, не се съгласява само за да им угоди и така създава един механизъм да се съобразява със собствените си желания.

Има много опити за самоубийства при младите хора точно поради любовна мъка. Заради разминаването в това какво искаш да ти се случи и какво ти се случва в действителност. Това е част от разговора с младите хора – трябва да ги обучаваме как се говори за секса, как се мисли за секса.

Казвате, че е хубаво жената да изговаря сексуалните си предпочитания. Много често обаче се случва да не признава, че не е изпитала удоволствие, за да щади партньора си. Вярно е, че оргазъм може да се симулира и до живот, но го прави с мисълта, че ако каже – „за мен този контакт не е пълноценен“, мъжът може да се потисне и да се създаде по-сериозен проблем. Как жената да балансира с тия неща – хем да каже какво иска и как го иска, хем да не ощети достойнството на мъжа, който все пак трябва да е пълноценен партньор?

Не може да се отговори еднозначно къде е границата на споделянето. Аз смятам, че казването на неистина и симулацията може да работят до един момент, но по-скоро ще доведат до фрустрация при жената, която после много трудно може да бъде преодоляна. Мъжът ще реагира с изненада какво се е случвало междувременно и защо той не го е знаел. Затова е по-добре, ако има нещо, не по вкуса на жената, то да бъде казано не категорично, с ултимативен тон, и решението да не е на момента, а стъпка по стъпка. Да се напасне например продължителността на сексуалния акт, така че да може да задоволи и двамата. Защото най-често проблемът е там – един недобър синхрон и тайминг по време на секс.

banner 2 300x250

Жената има нужда от дълга предигра, за да може да се възбуди достатъчно и по време на пено-вагиналния контакт да свърши. Много често обаче тя изпитва неудобство да поиска от партньора да я стимулира допълнително, когато пенисът е във вагината, което при различните сексуални пози е много лесно и естествено и би могло да бъде част от пълноценен контакт. Може да бъде стимулирана с пръсти, с език или със сексуална играчка. Това мъжът би могъл да го „чуе“ и да го приеме радушно, като част от обогатяването на сексуалния живот.

Готов ли е мъжът за такъв подход?

Обществената култура и обучението не предполагат тази еманципация на мъжа и жената, както и усъвършенстването в сексуалната сфера, защото има твърде много противоречиви и хибридни послания какво означава модерността.

Зависи как си възпитан в семейството, в училището. Аз съм преподавал и в Немската, и във Френската гимназия и никъде не съм срещал родители, които са имали нещо против тези часове. В реално време съм виждал ползата от това обучение. Младите хора, които в началото се опитват да реагират с хумор или мълчат за секса, след това вече си „отпушват“ сетивата и когато съм предлагал такива консултации, са идвали в кабинета, където сме говорили как се започва партньорска връзка, как се поддържа и как се приключва така, че да не оставиш горчивина у другия.

Тийнейджърите растат сред изобилие от информация, с достъп до всякакви видеа в интернет, виртуален секс, еротични чатове, това създава ли опасност да израсте асексуално поколение?

Може да бъде голям проблем. Смятам, че даже вече е налице, заради липсата на филтър, на критично мислене към сексуалността. В личния си живот имаш достъп до торент тракери, откъдето можеш да сваляш терабайти порно. Порното като съдържание би могло да бъде полезно както за партньорската връзка, така и за младежката сексуалност. Особено полезно е при момчетата, за да се научат да мастурбират и да контролират сексуалността си. Но това, което се случва у нас, е залитане в тези виртуални пространства, във виртуален секс или порно материали. Тези млади момчета се превръщат в отшелници, лузъри, които при директен контакт не могат да вербализират, да флиртуват, да имат спокойно отношение към момичетата. Изпадат в някакви крайности, защото са с изкривени представи за това какво се случва в леглото и очакват от партньорките си да правят неща, които порнозвездите практикуват в порнофилмите. А това е нереално. Това е изкривена представа. Включително и митовете за големината на пениса, което пък е друг много важен проблем при момчетата.

Това с размера не го ли преодоляхме, като че ли той е по-голям проблем за мъжете, отколкото за жените?

Абсолютно проблемът е за мъжете. И тези реклами, които непрекъснато излизат като прозорци в сайтовете - за увеличаване на големината на пениса - оперативно или с медикаменти. Много мъже влизат в този капан, мислейки, че с увеличаването на пениса ще увеличат сексуалното си самочувствие или пък образа си в очите на жената. Това не е така. Важно е какво правиш.

Когато една двойка е дълги години заедно, все някога настъпва момент на сексуална скука. Как се бори рутината?

Има сравнително лесни неща, които могат да се правят. Специалните моменти. Идва и Св. Валентин. Веднъж в месеца трябва да има съспенс, момент на специална изненада от мъжа за жената - да я изведе някъде, да отидат на хотел. Промяната в обстановката винаги е привлекателна. Да има специална вечеря, да е с някакво пенливо вино, което след това да доведе до някакъв вид сексуална игра и ренесанс на връзката.

banner 2 300x250

Много често е нужно само нещо дребно. Ще ви дам един пример от практиката си. Работех с едно семейство, което имаше сексуални проблеми – мъжът с ерекцията, жената с оргазма. Живееха в един краен софийски квартал, синът им беше на 12 години. Когато се заровихме по-дълбоко в ситуацията се оказа, че вратата на хола, в който спяха, не се заключва отвътре и има едно от тези полупрозрачни стъкла. Те не можеха да имат никакво уединение, никаква интимност, постоянно се страхуваха, че момчето може да се събуди през нощта, да влезе или да види през стъклото две тела, които правят любов. В момента, в който сложихме ключалка на вратата и един плакат от вътрешната страна, така че да не се вижда, нещата се промениха и те започнаха да разбират, че сексът не е нещо, което се случва спонтанно, а трябва да се подготви.

Оказва се, че много дребни неща могат да спънат добрия секс.

Абсолютно. Човек си мисли, че нещата са много сложни. При над 80% от случаите проблемите не се дължат на някакви заболявания или тежки физически проблеми, а на психологически фактори, дори на обстоятелства от средата, които биха могли да се променят, и нещата да тръгнат. Целият ми опит досега е такъв. Важна е и промяната в поведението, думите, които трябва да казваме много по-често – „харесвам те“, „обичам те“. Ние се смеем на американските филми, в които всяка втора дума е „обичам те“, но това се прави с цел, създава усещането за специалност и уют. За някаква уникалност, която те обгръща като скафандър и ти позволява много по-лесно да минеш през несполуките на ежедневието. Освен това, връщайки се вкъщи, не трябва да внасяш служебните си проблеми (това е друг момент от класиката в България). Прагът е мястото, където всички тези фрустрации трябва да бъдат оставени, за да можеш да общуваш с близките по един вдъхновяващ начин. Това трябва да се случва всеки ден. Нямаш право да твърдиш, че си недоволен, пресиран от живота. Пренасянето на неудовлетвореността вкъщи задълбочава проблема, не го решава.

Това е много трудно.

Не е. Постигнал съм го с много хора. Много малко трябва.

Това ли е основният проблем на двойките?

Да, както и липсата на желание.

Има обаче двойки, които „общуват“ чрез секса. Чувстват се най-добре един с друг, само когато правят секс.

Чудесно!

Това може ли да бъде основа за дълготрайна връзка?

banner 2 300x250

Защо да не може? Ако по този начин реализират връзката си. Много хора успяват да го постигнат и не е нужно да се пренаситиш и да скъсаш с титулярния партньор и да се свържеш с нов, от когото да очакваш промени. Това често не работи, защото ако не практикуваш подобен тип надграждане на връзката и с новия партньор, ще стигнеш до същия етап. Това наблюдавам около себе си много често. Разбирането, че за да решиш сексуалния си проблем, трябва да смениш партньора, е грешно, не води до нищо. Най-доброто, което човек може да направи, е да рестартира връзката си по един вдъхновяващ начин, да види сексуалния си живот в друга светлина.

Как се рестартира връзка?

Може да има елемент на ревност, на гонене. Жената не трябва да създава усещането, че е даденост за мъжа. Трябва да има свободата да излиза с приятелки, да спортува, да говори с други мъже, да ходи на фитнес, ако щете, и това води до сексуален апетит у партньора ѝ. Не е в негов интерес, поради патриархални или мачистки възгледи, да ѝ забранява тези неща, така саботира и собствения си сексуален живот. Това е фина игра, която се учи. Това заучаване трябва да става в ранна възраст. Когато се обвържеш, ти трябва да знаеш как да си атрактивен за партньора си. Често, като се обвържем, се „разплуваме“, надебеляваме, защото вече няма нужда да сме атрактивни. Как тогава да се случват нещата?

Като казахте „разнообразие“, българите склонни ли са до пробват нови неща или разчитат на традиционното?

Смятам, че в индивидуален план сме много любопитни хора и търсим често разнообразяването на сексуалния си живот. Не се разчита само на мисионерската поза да речем. Все по-често се заявява потребност от различни сексуални практики, от орална любов. Въпросът е пак да си подготвен, да знаеш как функционират тези сексуални техники, защото когато не разбираш как се прави нещо, ако не се получи, се разочароваш или смяташ, че партньорката ти не е достатъчно добра, а за това трябва подготовка. Трябва да знаеш каква възбуда е нужна на жената, кога трябва да се използва лубрикант, който да улесни проникването. Това пак е сексуална култура.

Разбра ли българският мъж каква е ролята на клитора най-сетне?

Не. Нито на клитора, нито на G-spot-а (G-точката), който също е област, която доказано съществува, а е „тера инкогнита“ както за много мъже, така и за много жени. Продължителността на сексуалния контакт също е важна. Какво се случва, ако ти свършиш преди жената, а тя още не получила оргазъм? Обръщаш се на другата страна и заспиваш? Какво правиш? Какви са следващите ти стъпки?

Означава ли това, че инициативата е пак у жената? Не всяка жена е склонна да говори за нуждите си.

Аз имам наблюдения, че това се променя. Има все по-ясно заявена активност у жените. В моята практика по-често жената е човекът, който сугестира, който е накарал мъжа да дойдат на консултация и тогава може да се случи нещо, което е уникално.

Как работите с такива двойки?

Проблемът трябва да се погледне комплексно, не само като сексуален. Да се види какви взаимодействия има с други отношения, проблеми в работата, проблеми със семейството. Препоръчват се различни сексуални техники или пък парадоксални решения като забрана на коитуса и разрешаването на други практики. Тогава хората откриват други канали на сексуалното удоволствие. Когато нещо е забранено, то става интересно и хората започват тайно от терапевта си да го практикуват.

Имам и два въпроса от Наука OFFNews. Влияе ли сексуалната активност върху имунитета?

Има връзка между удовлетворяващия секс и доброто функциониране на имунната система. Рисковете от сексуалността са по отношение на нежелано забременяване, на сексуално преносими болести, но човек може да се предпази от тях. Другите неща зависят от въображението. Когато хората са активни, това веднага се отразява на физическото им състояние. Това си личи при тези, които имат добър сексуален живот.

И вторият въпрос - може ли жена с хистеректомия (с отстранена матка) да получи оргазъм?

Да, но оргазмът е и състояние на духа. Самочувствието е много важно. Освен това има много нервни окончания във вагината, във външните и вътрешни сексуални органи, чрез които човек може да получи много дълбок и задоволяващ оргазъм.

Да се върнем пак към празника. Добра идея ли са сексуалните играчки като подарък за Св. Валентин?

Стига да не доведат до негативна изненада. Да не е някакъв натрапен и фрапантен опит за разнообразяване на сексуалния живот. Може да се покаже чрез сексуален клип, партньорът да бъде попитан „това секси ли е за теб“. Ако не – „защо, какви страхове имаш“. Човек винаги реагира към непознатото със страх. Когато го опознае, страхът изчезва и се появява добронамереност и любопитство.

Съвременните вибратори, които служат за стимулация на клитора, са добър вариант за еротичен подарък на жената например. Тя може първо да пробва сама, после да привлече партньора си. За мъжа – може да му предложи да опитат нещо ново. Един спа уикенд е много подходящ, където двамата да останат сами, далеч от деца или от натрапници.

Доц. д-р Михаил Околийски е завършил социална терапия с профил сексология през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен по сексология от същия университет. От 1998 г. работи като експерт в направление „Психично здраве” към НЦОЗA и за СЗО. Автор е на доклади и семинари в страни от Европа, Азия и САЩ. Има публикации в български и международни научни списания и в Международната енциклопедия по сексология.

banner 545x